"Асамтой" - Етгар Керет

Вие луди ли сте?

Отговорете честно, ако не на мен, то поне на себе си. Едва след това се замислете дали да опитате от Керет(е, и след като прочетете ревюто, разбира се). Защото той е толкова оригинален, че някои ще го сметнат за откачен. Разказите му са самата дефиниция за шантавост.

Обожавам оригиналните и остроумни идеи в каквито се сетите техни превъплъщения. Винаги успяват да разчупят баналното, сивото, онова, дето сме свикнали толкова с него, че чак ни кара да се чувстваме ограничени, едва ли не затворени. И усещането, когато даден автор ти представи нов поглед върху добре познатото старо. Знам, повечето читатели сме го изпитвали, но при израелския писател нещата стоят по-различно в един аспект. Той е абсолютно самобитен.

В сборника „Асамтой” разказите нямат зададена граница. И техният край не е край. Попитах ви дали сте чалнати, защото ви трябва въображение, за да можете да си представяте. Да мислите за странности, каквито не са терзали ума ви преди. Магията на Етгар Керет е концентрирана в това, че той не се опитва да ни каже нищо конкретно. Затова успява да ни каже всичко. Просто описва случка, събитие или измислена история. Неусетно насочва към пропастта и ни оставя да избираме. Спрем ли се, то изобщо не е трябвало да се захващаме с него. Скочим ли, ще полетим. Затова, докато четете, не забравяйте да се прекъсвате от време на време и оставяйте книгата настрани, за да се чудите.

Някои фрагменти от сборника ви подаряват емоция, други раждат особена комбинация от чувства, понякога дори меланхолия. А присъствието на цинизъм е като сладко-киселия сос в китайското – най-подходящата подправка.

„Целувка по устата в Момбаса” и „Навън и гола” са безкрайно романтични парченца усмивка, докато „Шишко” докосва с прочувствения и равен тон, с който протича. „Мисъл във формата на разказ” е моят фаворит, защото е раняващо актуален с иронията си.

Умишлено избягвам да пиша за сюжетите, защото не вярвам, че през моята си призма съм уловил множеството им измерения. Мисля си, че ако издам дори малка част, само ще огранича вашия поглед. Предупреждавам ви обаче да не бързате да се влюбвате в героите, защото те може да умрат на следващия ред или на идната страница. А може би трябва да се влюбите безусловно в тях, тъй като някои образи ще се запечатат живи в съзнанието ви за дълго време.