Дълго
време бях фен на филма „Интервю с вампир” и още по-дълго време исках да прочета книгата, но по една или друга причина все отлагах. На Панаира една
добра приятелка и колежка ми я подари и след четирите дни, които прекарах с
романа, останах с повече добри впечатления, отколкото с лоши.
Това
е роман, чийто ръкопис сигурно е стоял дълго време в някой тъмен ъгъл, защото мракът
е попил в сюжета от началото до края. Дневната светлина напълно отсъства от повествованието и множеството описания
на нощите правят цялата атмосфера много автентична за вампирска история.
Интервюто
започва в малка прашна стая, където един вампир разказва пред млад журналист за
премеждията през които е преминал в своя двестагодишен живот. През далечната 1791
година Луи дьо Поант дю Лак бива превърнат във вампир от безпощадния Лестат. От
самото начало натурите им не се допълват, а напротив, толкова са различни, че двамата
постоянно са в пререкания и открити вражди. За Луи е немислимо да отнема
човешки живот, просто за да се храни и това го кара да се терзае над причините за
своето проклятие, докато Лестат иска да го направи кръвожаден и необременен от човешките
норми за морал. И точно когато Луи решава, че е време да тръгне по големия
свят, за да търси отговорите си другаде, в картината се включва малката Клодия.
Лестат я спасява от смъртоносната прегръдка на своя другар и малко по-късно я превръща. Така двамата
с Луи стават нейни бащи, като единият я учи да убива и да не изпитва съжаление
към отнетия живот, а другият я обгръща с любов, привързва се към нея и
постепенно тя се превръща в неговия смисъл да продължава да съществува. Скоро
обаче, Клодия също започва да изпитва непоносимост към бездарното държание на Лестат и прави опит
да го убие, което довежда до съвместното й бягство с Луи към така желаната
свобода. Оттук нататък двамата тръгват из Европа в търсене на други от вида им и разкривайки някои болезнени истини, те постепенно успяват донякъде да разплетат нишките и смисъла на своето безсмъртие.
Неописуемо
емоционална и чувствителна, макар и малко тромава на места, където писателката
е сметнала, че действието не е толкова нужно и ни е потопила в мислите на
героите си, книгата не е никак лоша. Историята на Луи е аналог на трудностите
през които преминава и всеки търсещ мястото си в света човек. Разкъсван между така
неестественото за вампирите чувство за справедливост и ненаситния глад, който
го измъчва, Луи е чудесен пример за това как се пише добра история за вампири,
без ненужно да ги цапаме с брокат.
Друго ревю успях да намеря само в Книголандия
Книжен Жоро - обясни ми как успяваш да пишеш по едно ревю на ден? :Д
ОтговорИзтриванеТова беше само първата седмица, защото идеята за блог, където да поствам ревюта, постепенно назряваше в главата ми от около месец и започнах да се уча, като пишех за(почти) всяка прочетена книга. От днес нататък ще публикувам по едно, може би две, когато имам достатъчно време. ((:
ИзтриванеЕдно-две на ден или на седмица, rofl? :D
ОтговорИзтриванеИначе кефиш ме, давай все така : )
хах, на седмица, разбира се! Благодаря :p
ОтговорИзтриване