Панаир на книгата - ден трети

За книгите и хората, които превърнаха Панаира в Книголеда

За третия ден от Панаира закъснях малко, понеже сутринта имах нужда от разпускане с книга в ръка – моля, не ме обвинявайте, все пак уча книгоиздаване, не журналистика. Напълно в реда на нещата е да съм обсебен от книгите.

Днес беше малко над предните два дни, с оглед на случилото се.

Още в началото се засякох с младите хора от АртЛайн(нейде по ескалаторите) които не пропуснаха да поздравят и да ми помахат. Един вид запалиха началото.

Набързо прекосихме щанда на „Изток-Запад”, окрилени от плахата надежда, че ще се запознаем с Христо Блажев, но уви – човеците искаха да си купят трилогията на Сафон, да четат историята на „Вампирът Лестат”, както и да се насладят на новия превод на Шекспировите трагедии, та се наложи малко унило да подминем.

Спрях се на „ПергаментПрес”, просто за да ги похваля за превода на „Крадецът на книги” и „Аз съм пратеникът”…. Разбира се, попитах дали можем да очакваме нова книга от Зюсак, а те любезно ми отговориха, че в най-скоро време романът трябва да бъде завършен. Супер! Иска ми се това да е едно от чаканите заглавия за догодина.

Пак при това издателство съвсем случайно попаднах на „Жената в черно” и за миг потреперих. Взех я в ръце, вдигнах я на светлината, да се убедя, че е това, за което си мисля. И питам:

-          Извинете, книгата по филма ли е правена или филмът е по книгата?

Получавам поглед, изпъстрен със смесица от разбиране, доволство, че съм попитал и последното май беше умиление, че изобщо се интересувам от подобни неща. Отговорът:

-          Разбира се, че книгата е първа. Тя си е класика в хоръра, като по нея са правени четири различни екранизации. Вие сте гледал последната, в която участваше Даниел Радклиф.

Освен, че напълно ме разгада, дамата ме зарадва неминуемо. А аз мислех да чета книгата в оригинал, че и я търсех от немалко време. Това беше и първата ми покупка, заедно с „Фантомът от операта”.

Поговорихме си и за корицата на „Аз съм пратеникът”, като ме попитаха дали харесвам повече новата или старата, а аз дълбокомислено им отговорих, че новата подхожда повече на сюжета, но съм сантиментален към старата, пък и черното винаги е стилно.

Минавайки край MBG Books, размених приятелски поздрав с рицарите и магьосниците, събрали се в таверната.

Добрият разговор, неочакваните срещи и покупките ме насочиха към „Жанет45”. По пътя отново видях доста малчугани, съсредоточено обсъждащи какви ли не мечопуховски теми.

Мила отдалече ме повика с въпроса:

-          Колко си висок?

-          Ми, към метър седемдесет и ….

-          Супер! Влизай да помогнеш.

*Тук е моментът да си представите лицето ми, несмогващо на всякакви емоции, чувства, изражения, цветове, шарки и прочие подобни.

Разбира се, влязох окрилен зад щанда, наредих новата им книга(„Пир в бърлогата”) на рафта, до който единствен аз имах досег. После имаше още една задача, която щеше да доведе до ултимативната награда. Бях помолен да помогна с пренасянето на „Едноминутни новели” до едно от фоайетата(направете Панаира целогодишен, аз пак няма да запомня на кое как му се вика), а когато свършихме и тази работа, Мила ме запозна с човека, стоящ зад издателство „Жанет45” – Манол Пейков. Това не знам как да го предам тук…. Едно непознато досега лично щастие от запознанство, пък и човекът е толкова земен и свеж. Пошегува се, засмяхме се дружно и после седнах да гледам представянето на новелите. Това е и второто представяне, което наистина ме впечатли, заедно с първото - актьорите на НАТФИЗ.

Следващото много важно за отбелязване беше запознанството ми с един човек, който всички на Панаира познават – ако не лично, то поне са го чували. Връщам се на щанда на „Изток-Запад”, хората пак не спират да се трупат, обаче си налагам да изчакам смирено. Заслушах се в разговора, който се провеждаше с участието на Блажев, зад щанда, и жената, която питаше за Сафон. След едно кратко вмятане, че трилогията била скъпа, Христо й отговори, че трилогията била безценна. И така, шмугвайки се пред „Вампирът Лестат”, успях най-сетне да се запозная лично с Христо Блажев. Разказа ми за разбиващия успех на издателството, както и за няколкото пъти, в които е ходил да презарежда хранилището. Грехота ще е да не споделя радостта си от думите му, че и той имал идеята да направи нещо като дневници на Панаира, но умората и многото непрестанна работа си казвали думата, поради което четял и се радвал на кратките ми статии. Поговорихме още десетина минути и реших да тръгвам, защото изпитах усещането, че ако не се махна самоволно, ще бъда избутан от всички останали ентусиасти и читатели.

Спирам тук, защото съм нетърпелив да захващам всичките томове, с които се снабдих на тазгодишния Панаир, пък и описах най-интересното от Книголедата си. Днес беше последният ми ден в НДК, защото утре се качвам в планината да празнувам с колеги. Надявам се, че някой ще отрази дискусията за Братя Стругацки, в която няма да имам възможност да се включа.

Благодаря на всички издатели, които търпеливо и изчерпателно отговаряха на въпросите ми – амбицията ми скочи още по-високо, именно заради вас и отношението ви. Специални благодарности към Мила, за множеството поводи да разтягам усмивка от ухо до ухо. Специално благодаря също и на Христо, чийто думи ме окуражиха необратимо! Благодаря ви, че сте такива каквито сте – приятелски настроени хора, вършещи работата си с много любов, старание и грижи за читателя.

Ето и книгите с които се сдобих.

*Извинявам се, че не предавам всички разговори дословно, но гарантирам за смисъла вложен в думите!