вторник, 4 декември 2012 г.

Панаир на книгата - ден първи


Много ми е трудно да пиша за първия ден на Панаира, просто защото…. Защото беше епично!
Нека започна с откриването. С добри думи се включиха посланиците на Норвегия и Аржентина, както и вицепремиерът на Унгария. Общо взето не излизаха от рамките на ‘стандартните’ приказки за подобни мероприятия, но пък не говореха прекалено дълго, което си беше плюс, защото не видях да има отегчени.
След тях писателят Алън Бис излезе пред прогресивно нарастващата тълпа, поговори малко за книгите си, за книгите като цяло и за езика на тялото, като искрено разсмя голяма част от всички ни.
В края на откриването дойде и първата изненада, чиято страхотност беше (буквално) неземна. Духовият оркестър започна да свири Star Wars main theme, при което всички ни побиха тръпки и за няколко мига замръзнахме на място. След това се продължи с Imperial March, Yoda’s Theme и прочие звездни изпълнения.
Наложи ми се да седна, защото след чудесното начало осъзнах, че ще трябва да започнем с обиколката.
Планът беше да обиколим всичко, да набележим и при второто завъртане да купуваме. Донякъде се получи.
Във връзка с обикалянето ни, искам да изясня няколко неща, за които се носи много лоша и още по-грешна слава.
Първо, макар обстановката да напомня на пазар, атмосферата няма нищо, ама нищичко общо с подобно нещо. (Почти) Всички хора зад щандовете са много усмихнати, приятелски настроени, готови да ги подхванете на приказка за любимите ви книги, издателския процес, бира, въпроси за книгите, които се чудите дали си заслужават и прочие.
Второ - сказанията, че хората не четели и не се интересували от книги, дават съвсем грешна представа за случващото се. Хеликон и Сиела бяха непрестанно задръстени от човеци, които искаха да разглеждат и да купуват, а по етажите също не липсваше аудитория и Търсачи на книги.
Обиколката тръгна от случайни щандове, общо взето – където ни видят очите, като щандовете на „Изток-Запад”, „Жанет45”, „Бард” и „MBG Books”, избягвахме умишлено, защото там имаше хора, с които исках да се запозная, но не исках да им преча на работата, защото когато видиш, че човек върши толкова чудесна работа(и с толкова удоволствие в очите), би било грехота да му пречиш или дори да го притесниш със собствените си нужди или въпроси(тук малко го изкарах в стил Джеръм Джеръм).
Видях колежка от трети курс, която вече работи в издателство, поприказвахме малко и от думите й ми стана много топло и приятно.
Момичетата от щанда на „ИнфоДар” бяха много отзивчиви. Казах на Борко, че ще има още един „Патрул”, а той започна да спори, че последният е бил издаден, даже ми го показа кой е точно, когато една от консултантките се включи, като ме подкрепи с усмивка и спечели Борко за четвъртък, когато той ще ходи да си вземе новата книга на Лукяненко.
Борко и Лина любопитстват при издателство АртЛайн
Доста обикаляхме по малки и големи щандове, но едва ли всичко ще е от голям интерес, затова минавам на най-любимите ми.
Покрай „Жанет45” и Милена само минах, защото хората постоянно се спираха край нея, опиянени от сладкодумните й приказки и омайващите издания, та не исках да прекъсвам красивия процес на предлагане и приемане.
На щанда на „Бард” си постояхме дълго, защото доста нещица от тяхната поредица „Избрана световна фантастика” са ми хванали окото, пък и като цяло имат пъстра гама от фентъзи и фантастика, които не са за подминаване. Жалко, но от щанда не успях да си поговоря с никого – дали защото бяха заети или защото не съм имал никакъв(предишен) досег с хората там, не мога да преценя.
Ам-Гъл красеше големия щанд на "Бард"

Щандът на „MBG Books” беше разкошен. Със сигурност имаха най-представителното изложение. Не мога да го опиша, затова се надявам, че снимките са станали добри. Но, там отново имаше само млади и позитивни хора, побъбрихме си малко за фентъзи, разменихме усмивки, а пичът от „Фантасмагория” беше уникален и определено повдигаше настроението. От тях си взех първата книга от (ЗАВЪРШЕНАТА) поредица на Труди Канаван – „Гилдията на магьосниците”, която ми препоръчаха (в таверната) и смятам да прочета цялата сага. Дано ми припомни онова неповторимо удоволствие от четенето на дълга и заплетена фентъзи поредица, което определено съм позабравил през последната година.
За по-качествени снимки - страницата на издателството във фейсбук

Дойде време да слезем и в мощния и притеглящ щанд на „Изток-Запад”.
*Малко по-рано видяхме Христо Блажев, който биваше интервюиран от красива журналистка, тъй че очаквахме да е в добро настроение*
Тук всеки си хареса по нещо, като изключваме това, което беше решил, че иска да си купи от по-рано. Аз видях „Заклинателят” в превод на Любомир Николов, който просто няма как да не е титаничен, и веднага посегнах. Очаквах и останах приятно изненадан, когато Христо взе да ми обяснява за книгата и елегантния(думата, която търсим е съблазнителния) процес по съставяне на корицата. Изобщо, Христо и колективът са много земни и разбрани, всичко ще обяснят, ще разкритикуват, ще похвалят, когато трябва, но най-важното - ще ви оставят доволни и с усмивка. Сигурно и затова техният щанд беше сред най-посещаваните. Утре и в четвъртък пак сме там, дума да няма!
Преди да си тръгнем отново минахме през „Жанет45” и този път Милена ме забеляза от разстояние. Запознахме се лично(най-накрая)! Докато разглеждах и се чудех на „Непорочните самоубийства”, две момичета, които ме изпълниха отвсякъде, си купиха около 7-9 томчета с литература, Мила ги помоли за снимка с книгите, а тя самата сияеше. Успях да побъбря и с нея, като накрая си взех „Възвишение” на Милен Русков, която ми беше силно препоръчана, а спечелих и една дума, че ще имам на заем „Непорочните самоубийства”.
Първият ден беше неповторим. Габи разби конкуренцията, като си беше купила много повече книги, отколкото можеше да носи(ако искате вярвайте – две пълни чанти от „Жанет45” и още една със смесено съдържание). Аз се ограничих с три бройки, но смятам прогресивно да ги увеличавам през идните дни.
Единствено ме е яд, че с още много книжни маниаци, които уважавам и искам да познавам лично, все още не съм успял да разменя дума(или поне не достатъчно – гледам към колегите си), но затова имам още цели два дни.

*На всички, които тепърва смятат да посетят Панаира, искрено ще препоръчам Книговодителя на "Книголандия"

2 коментара:

  1. Супер! Готин репортаж си направил. Аз най-вероятно ще мина през панаира в събота, дано да е останало нещо :D . Също така, успех с блога! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Аз точно в събота няма да съм там и да си призная, сега малко ме е яд, че няма да мога да се запозная лично с човека, който води "Омагьосано време".

      Изтриване