вторник, 12 март 2013 г.

24-часов книжен маратон



Изминаха четири месеца, откакто посетих зимния панаир на книгата, прекрасната атмосфера на който ме подтикна да си направя блог. Четири е число, което отдавна ме съпътства, затова смятам, че е време да напиша нещо извън ревютата. Ще се постарая да съм кратък.

Основната идея на блога и ревютата, които пиша за него, от самото начало беше да се промотира четенето или да се шуми около него, ако ви харесва повече. В тази връзка трябва да започна с благодарности към някои любими хора.

Идеята за 24-часово четене дойде от едно интервю с Христо Блажев, което прочетох преди месец-два. „Книголандия” от самото начало тласна работата и ентусиазма ми и Христо определено е сред хората, от които съм получил най-силна подкрепа. „Стаята за четене” е може би първоизточникът на цялата работа с блога „Книжен Жор” и смятам, че не съм й давал достатъчно кредити за това. Зачестилите напоследък излизания и съпътстващите ги литературни разговори с „Литературата днес”, както и срещите ми с прекрасните „АзЧета”, приятелите и познатите ми сред издателствата („БГкнига”, „Милениум”, "Изток-Запад", "Жанет45", "Колибри""Арт Лайн")… все невероятни хора, с които се запознах и се сприятелих за кратко време. Безкрайно им благодаря на всички!

Сега причините, поради които исках да се „подложа” на изпитанието:

1)      Четенето е терапия! Постоянно ще го повтарям, защото е доказана истина и смятам, че ако повече хора го разберат, броят на почитателите на книгата значително ще се повиши. Докато четях не съм се опитвал да избягам от ежедневието или проблемите си. Напротив – търсех отговорите. И донякъде ги намерих, а за тези, които не открих, поне имам по-богато въображение от вчера и по-остър ум, които да ме съпътстват.


2)      В социалните мрежи и по улиците постоянно срещам/чувам коментари на хора, по-големи и по-зрели от мен, че младите не четат. Едно абсолютно НЕвярно твърдение, което не понасям. Пример за това са последните няколко премиери на книги и срещи с писатели, където преобладаващата възраст на посетителите е 18-35 години.

3)   Всичките ми приятели и познати от сферата на книгоиздаването бяха скептични и ми казваха да си намеря друго за правене. Това, разбира се, се оказа незаменим източник на енергия за мен.

4)  И последно, но не на последно място(това клише е болезнено гадно, знам) – за да се  забавлявам. Всяко предизвикателство си е чиста доза забавление.

Всъщност четенето ми приключи между 1 и 2 часа през нощта. Прочетох общо 562 страници. Обикновено толкова изчитам за 6-7 дни. Не успях да „извървя” всичките 24 часа, но когато оставих „Защо грешим” на бюрото и се отпуснах под завивките, затворих очи и на клепачите ми имаше букви. Стотици, хиляди изречения, които бяха преминали през ума ми този ден. Когато бях малък често се случваше да изчитам от корица до корица някоя детска книжка в студените зимни дни. И помня, че вечерно време сънувах думите.

В „Невидимите кризи” Георги Господинов споделя, че животът на средностатистическия човек(70 години) трае 40 009 200 минути. Вчера (11.03.2013) избрах да използвам 960 от тях за четене. Не съм способен да преброя колко хиляди съм използвал през целия си живот, но с абсолютна точност мога да кажа, че четенето винаги ме е правело по-щастлив и амбициозен. Все си намирам думи, които да ме накарат да се усмихна, когато нещо не се получава така, както съм очаквал или искал. Това за мен е част от магията, която книгите таят в себе си. И всячески ще се старая повече хора да научат за тази магия. 24-часовото четене беше една малка стъпка.

Следват продължения…

1 коментар: