Тази
книга може да докосне всеки със своето ненатрапчиво очарование. Тя се чете
наведнъж, защото самата история го предразполага. И е достойна да се нареди до
велики детско-юношески романи като „Братята с лъвски сърца”, „Без дом” и „Да убиеш
присмехулник”.
Заповядайте на лагер
край Зеленото езеро. За да се присъедините към някой от отрядите, вие трябва
първо да сте сгафили. Ама наистина сериозно! Ако пък не сте проблемна
личност(или изобщо не сте личност), тогава просто изчакайте, докато съдбата ви
сполети или чифт обувки на професионален бейзболист паднат на главата ви.
Сутрин ставате в 4:30,
хапвате набързо и отивате да копаете своята дупка. Всеки ден по една. Внимавайте, че
водата е дефицит, да не изпиете дажбата си наведнъж, защото не се знае кога ще
дойдат да ви долеят. Тук ще се запознаете с куп различни и шантави момчета,
защото този лагер не е за момичета, а също така ще откриете своето съкровище.
Станли Илнатс ще намери и едно чуждо, но честно казано вашето, макар и
метафорично, е по-ценно.
Типично в стила на
юношеската литература, тук имаме няколко фрагмента – мит, проклятие и песен,
като в кулминацията те се срещат и булото на сюжета пада. Разкрива ни красивата
си картина и ни позволява да го усетим по-близо до себе си. Някъде там книгата
ни става съкровена.
Чрез диалозите, които
са невероятно леки и приятни, авторът успешно улавя страстта, присъща на саможивите юноши. И с всяка следваща копка, момчетата достигат все
по-дълбоко в себе си, за да открият своята същност и да познаят истинското
приятелство, неопетнено от проблемите и злополуките, присъщи на възрастните.
Оригиналното заглавие
би следвало да се преведе „Дупки”. Поздрави към преводача за вникването в
съдържанието, защото, както написах по-горе, край Зеленото езеро има две
съкровища и българското заглавие пасва повече от добре.
А сега прочетете името Станли Илнатс на обратно и дано се усмихнете, защото съм сигурен, че в този случай книгата ще ви допадне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар