Панаир на книгата - ден трети

За книгите и хората, които превърнаха Панаира в Книголеда

За третия ден от Панаира закъснях малко, понеже сутринта имах нужда от разпускане с книга в ръка – моля, не ме обвинявайте, все пак уча книгоиздаване, не журналистика. Напълно в реда на нещата е да съм обсебен от книгите.

Днес беше малко над предните два дни, с оглед на случилото се.

Още в началото се засякох с младите хора от АртЛайн(нейде по ескалаторите) които не пропуснаха да поздравят и да ми помахат. Един вид запалиха началото.

Набързо прекосихме щанда на „Изток-Запад”, окрилени от плахата надежда, че ще се запознаем с Христо Блажев, но уви – човеците искаха да си купят трилогията на Сафон, да четат историята на „Вампирът Лестат”, както и да се насладят на новия превод на Шекспировите трагедии, та се наложи малко унило да подминем.

Спрях се на „ПергаментПрес”, просто за да ги похваля за превода на „Крадецът на книги” и „Аз съм пратеникът”…. Разбира се, попитах дали можем да очакваме нова книга от Зюсак, а те любезно ми отговориха, че в най-скоро време романът трябва да бъде завършен. Супер! Иска ми се това да е едно от чаканите заглавия за догодина.

Пак при това издателство съвсем случайно попаднах на „Жената в черно” и за миг потреперих. Взех я в ръце, вдигнах я на светлината, да се убедя, че е това, за което си мисля. И питам:

-          Извинете, книгата по филма ли е правена или филмът е по книгата?

Получавам поглед, изпъстрен със смесица от разбиране, доволство, че съм попитал и последното май беше умиление, че изобщо се интересувам от подобни неща. Отговорът:

-          Разбира се, че книгата е първа. Тя си е класика в хоръра, като по нея са правени четири различни екранизации. Вие сте гледал последната, в която участваше Даниел Радклиф.

Освен, че напълно ме разгада, дамата ме зарадва неминуемо. А аз мислех да чета книгата в оригинал, че и я търсех от немалко време. Това беше и първата ми покупка, заедно с „Фантомът от операта”.

Поговорихме си и за корицата на „Аз съм пратеникът”, като ме попитаха дали харесвам повече новата или старата, а аз дълбокомислено им отговорих, че новата подхожда повече на сюжета, но съм сантиментален към старата, пък и черното винаги е стилно.

Минавайки край MBG Books, размених приятелски поздрав с рицарите и магьосниците, събрали се в таверната.

Добрият разговор, неочакваните срещи и покупките ме насочиха към „Жанет45”. По пътя отново видях доста малчугани, съсредоточено обсъждащи какви ли не мечопуховски теми.

Мила отдалече ме повика с въпроса:

-          Колко си висок?

-          Ми, към метър седемдесет и ….

-          Супер! Влизай да помогнеш.

*Тук е моментът да си представите лицето ми, несмогващо на всякакви емоции, чувства, изражения, цветове, шарки и прочие подобни.

Разбира се, влязох окрилен зад щанда, наредих новата им книга(„Пир в бърлогата”) на рафта, до който единствен аз имах досег. После имаше още една задача, която щеше да доведе до ултимативната награда. Бях помолен да помогна с пренасянето на „Едноминутни новели” до едно от фоайетата(направете Панаира целогодишен, аз пак няма да запомня на кое как му се вика), а когато свършихме и тази работа, Мила ме запозна с човека, стоящ зад издателство „Жанет45” – Манол Пейков. Това не знам как да го предам тук…. Едно непознато досега лично щастие от запознанство, пък и човекът е толкова земен и свеж. Пошегува се, засмяхме се дружно и после седнах да гледам представянето на новелите. Това е и второто представяне, което наистина ме впечатли, заедно с първото - актьорите на НАТФИЗ.

Следващото много важно за отбелязване беше запознанството ми с един човек, който всички на Панаира познават – ако не лично, то поне са го чували. Връщам се на щанда на „Изток-Запад”, хората пак не спират да се трупат, обаче си налагам да изчакам смирено. Заслушах се в разговора, който се провеждаше с участието на Блажев, зад щанда, и жената, която питаше за Сафон. След едно кратко вмятане, че трилогията била скъпа, Христо й отговори, че трилогията била безценна. И така, шмугвайки се пред „Вампирът Лестат”, успях най-сетне да се запозная лично с Христо Блажев. Разказа ми за разбиващия успех на издателството, както и за няколкото пъти, в които е ходил да презарежда хранилището. Грехота ще е да не споделя радостта си от думите му, че и той имал идеята да направи нещо като дневници на Панаира, но умората и многото непрестанна работа си казвали думата, поради което четял и се радвал на кратките ми статии. Поговорихме още десетина минути и реших да тръгвам, защото изпитах усещането, че ако не се махна самоволно, ще бъда избутан от всички останали ентусиасти и читатели.

Спирам тук, защото съм нетърпелив да захващам всичките томове, с които се снабдих на тазгодишния Панаир, пък и описах най-интересното от Книголедата си. Днес беше последният ми ден в НДК, защото утре се качвам в планината да празнувам с колеги. Надявам се, че някой ще отрази дискусията за Братя Стругацки, в която няма да имам възможност да се включа.

Благодаря на всички издатели, които търпеливо и изчерпателно отговаряха на въпросите ми – амбицията ми скочи още по-високо, именно заради вас и отношението ви. Специални благодарности към Мила, за множеството поводи да разтягам усмивка от ухо до ухо. Специално благодаря също и на Христо, чийто думи ме окуражиха необратимо! Благодаря ви, че сте такива каквито сте – приятелски настроени хора, вършещи работата си с много любов, старание и грижи за читателя.

Ето и книгите с които се сдобих.

*Извинявам се, че не предавам всички разговори дословно, но гарантирам за смисъла вложен в думите!

Панаир на книгата - ден втори

Започвам с това, че денят беше изморителен, но в пъти по-прекрасен и си заслужаваше всяка разменена дума. Ако имам възможност да живея все под подобно натоварване и с такива хора, то съм склонен да вложа всичко от себе си. Това се опитах да направя и днес.

Започнахме отново само с обикаляне по различните щандове.

Тези дребосъци срещнахме още в началото и няма нужда да ви описвам колко сладурски четяха и си обсъждаха по техния неповторим детски начин.

ИнфоДар бяха пуснали своя „Нов патрул”, който, според наблюденията ми, събра доста любители на фантастиката. Освен книгите им, обаче, хората бяха привлечени и от усмихнатия колектив – едни от малкото, които не успях да разпитам днес, но със сигурност утре съм там!

*ИнфоДар, моля ви, не продавайте всичките си ценни бройки, защото наистина се надявам скоро и на мен да ми остане време за Лукяненко!

Нещо важно, което не знам как съм пропуснал вчера, е това, че „Хеликон” продават eКниги и електронни четци. Няма как да не ме радва подобна идея от тяхна страна, особено като се има предвид, че да си намериш Киндъл, пък и друг четец, се оказа нелесна задача. А устройствата са и значително намалени, което също е похвално.

Когато стигнахме до „АртЛайн” се подадохме на изкушението с „Часът на чудовището”. Макар да беше в списъка ми с книги, които мислех да си взема утре(третият ден на Панаира), просто не се сдържах, когато всички започнаха да подават по една бройка и да вадят портфейли. Страхотно усещане си беше това синхронизирано купуване, а момчето зад щанда подаваше една по една книгите на колежката си с думите:

-          -    Още едно чудовище…. Ха! Още едно чудовище.

После измъкнахме и малко разкази за „кухнята” на АртЛайн и трябва да си кажа, че тази комбинация от млади, амбициозни и креативни хора, е много показателна за развитието на литературата и четенето в България.

***Те предлагат преведена манга, която има и стандартното за Япония оформление – чете се отляво надясно. Ако това не е авангардна и смела постъпка, то не знам каква да я нарека. Дано начинанието им успее, защото това ще е само още един пример, че книгоиздаване в България има и то не какво да е.

Побързахме да завием край щанда на Егмонт, където видях шапката с надпис „Хари Потър” и потупвайки Тони по рамото, казах, по-скоро шеговито, отколкото на сериозно:

-         -    Дали ще ми дадат шапка, защото съм препрочитал книгите няколко пъти и понеже съм луд фен.

И явно фенщината се забелязва или просто аз приличам на малчуган, защото младата и приветлива дама на щанда ме повика и ми подаде една шапка, при което аз малко невярващо я поех и се ухилих широко. Благодарих, а сега ще благодаря отново. 

Това ще си остане като един щастлив спомен за днешния ден и за Панаира изобщо.

Милена ни предложи да отидем до Екслибрис, където се запознахме с Нора. Тя се оказа много готин човек, отговаряше подробно на питанията ни, като ни разказа за издателството, благодарение на което в България си имаме „Игрите на глада”. Силно препоръчвам техния щанд, а аз вече търся къде да си продам някой от органите, че да си купя трилогията.

От „Ибис” си взех „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”, като имах удоволствието да се запозная с автора и да получа автограф. Подхождам със смесени чувства към книгата, защото Кинг е в личния ми „топ 3” на най-любими автори и съм сигурен, че ще съм много критичен към сборника. Все пак вярвам, че българският писател няма да ме разочарова.

Естествено, спряхме се на „Жанет45” и Милена, която не пропусна да ме зарадва с "Непорочните самоубийства”. Този щанд за пореден път беше един от най-посещаваните, което не е никаква изненада, като се вземат предвид  грижите, които полагат за книгите си.

„Изток-Запад” отново разопаковаха новите кашони и бройки с максимални темпове, защото доминираха отвсякъде, особено с присъствието на Христо Блажев, който неуморно продаваше книга след книга и с когото се надявам утре да успея да побъбря, когато отида да си купя „Вампирът Лестат”.

Вечерта завърши с актьорите от НАТФИЗ, чиято кратка, но семпла постановка ме разсмя до сълзи, а вмъкнатата тънка нишка против насилието над животните, беше отлична хрумка. Това представяне разнообрази страхотно програмата и определено беше едно от нещата, които си заслужават да се гледат.

Макар вечерта официално да приключи с постановката, сърце не ми даде да пропусна моите фаворити, когато минавахме до щанда им.

Обещавам да се пробвам за по-добра снимка утре.

Става въпрос за MBG Books. Тези хора са…. наистина нямам думи да опиша с какво удоволствие говорих с тях. С такава искрена страст ми разказаха за идеята и стремежите на издателството, за целия процес на избиране и издаване на дадена книга, за желанието, с което правят всичкото това фентъзи възможно, че ми идваше да започна да ги прегръщам всички наред. Като слушах разказващия, с когото задължително трябва да си разменим и имената, сякаш слушах собствените си мисли, които се разлистват, започна ли да си представям книгоиздаването и мечтите ми, свързани с него. MBG Books издават фентъзи, защото това е, което обичат да правят, а не защото ще направят милиони от него, нито пък, защото се стремят да станат издателство номер 1 в страната.

Към такава философия трябва да се стремим всички, ако искаме да направим културата и Книгата мейнстрийм. Защото всички обичат да четат, просто тези, които не са опитвали, още не го знаят. А има ли по-добър начин да им покажем магията на литературата, от споделянето на мнения, обсъждането на теми и издаването на книги с много обич, която да съпътства процеса? Това е, което аз виждам в Панаира на книгата. Радвам се на всички, които обикалят щандовете, питат, интересуват се и купуват, а после се прибират вкъщи, за да четат. Затова и всичките тези усмивки, които споменавам непрестанно, са толкова искрени и сияйни. 

Панаир на книгата - ден първи

Много ми е трудно да пиша за първия ден на Панаира, просто защото…. Защото беше епично!

Нека започна с откриването. С добри думи се включиха посланиците на Норвегия и Аржентина, както и вицепремиерът на Унгария. Общо взето не излизаха от рамките на ‘стандартните’ приказки за подобни мероприятия, но пък не говореха прекалено дълго, което си беше плюс, защото не видях да има отегчени.

След тях писателят Алън Бис излезе пред прогресивно нарастващата тълпа, поговори малко за книгите си, за книгите като цяло и за езика на тялото, като искрено разсмя голяма част от всички ни.

В края на откриването дойде и първата изненада, чиято страхотност беше (буквално) неземна. Духовият оркестър започна да свири Star Wars main theme, при което всички ни побиха тръпки и за няколко мига замръзнахме на място. След това се продължи с Imperial March, Yoda’s Theme и прочие звездни изпълнения.

Наложи ми се да седна, защото след чудесното начало осъзнах, че ще трябва да започнем с обиколката.

Планът беше да обиколим всичко, да набележим и при второто завъртане да купуваме. Донякъде се получи.

Във връзка с обикалянето ни, искам да изясня няколко неща, за които се носи много лоша и още по-грешна слава.

Първо, макар обстановката да напомня на пазар, атмосферата няма нищо, ама нищичко общо с подобно нещо. (Почти) Всички хора зад щандовете са много усмихнати, приятелски настроени, готови да ги подхванете на приказка за любимите ви книги, издателския процес, бира, въпроси за книгите, които се чудите дали си заслужават и прочие.

Второ - сказанията, че хората не четели и не се интересували от книги, дават съвсем грешна представа за случващото се. Хеликон и Сиела бяха непрестанно задръстени от човеци, които искаха да разглеждат и да купуват, а по етажите също не липсваше аудитория и Търсачи на книги.

Обиколката тръгна от случайни щандове, общо взето – където ни видят очите, като щандовете на „Изток-Запад”, „Жанет45”, „Бард” и „MBG Books”, избягвахме умишлено, защото там имаше хора, с които исках да се запозная, но не исках да им преча на работата, защото когато видиш, че човек върши толкова чудесна работа(и с толкова удоволствие в очите), би било грехота да му пречиш или дори да го притесниш със собствените си нужди или въпроси(тук малко го изкарах в стил Джеръм Джеръм).

Видях колежка от трети курс, която вече работи в издателство, поприказвахме малко и от думите й ми стана много топло и приятно.

Момичетата от щанда на „ИнфоДар” бяха много отзивчиви. Казах на Борко, че ще има още един „Патрул”, а той започна да спори, че последният е бил издаден, даже ми го показа кой е точно, когато една от консултантките се включи, като ме подкрепи с усмивка и спечели Борко за четвъртък, когато той ще ходи да си вземе новата книга на Лукяненко.

Борко и Лина любопитстват при издателство АртЛайн

Доста обикаляхме по малки и големи щандове, но едва ли всичко ще е от голям интерес, затова минавам на най-любимите ми.

Покрай „Жанет45” и Милена само минах, защото хората постоянно се спираха край нея, опиянени от сладкодумните й приказки и омайващите издания, та не исках да прекъсвам красивия процес на предлагане и приемане.

На щанда на „Бард” си постояхме дълго, защото доста нещица от тяхната поредица „Избрана световна фантастика” са ми хванали окото, пък и като цяло имат пъстра гама от фентъзи и фантастика, които не са за подминаване. Жалко, но от щанда не успях да си поговоря с никого – дали защото бяха заети или защото не съм имал никакъв(предишен) досег с хората там, не мога да преценя.

Ам-Гъл красеше големия щанд на "Бард"

Щандът на „MBG Books” беше разкошен. Със сигурност имаха най-представителното изложение. Не мога да го опиша, затова се надявам, че снимките са станали добри. Но, там отново имаше само млади и позитивни хора, побъбрихме си малко за фентъзи, разменихме усмивки, а пичът от „Фантасмагория” беше уникален и определено повдигаше настроението. От тях си взех първата книга от (ЗАВЪРШЕНАТА) поредица на Труди Канаван – „Гилдията на магьосниците”, която ми препоръчаха (в таверната) и смятам да прочета цялата сага. Дано ми припомни онова неповторимо удоволствие от четенето на дълга и заплетена фентъзи поредица, което определено съм позабравил през последната година.

За по-качествени снимки - страницата на издателството във фейсбук

Дойде време да слезем и в мощния и притеглящ щанд на „Изток-Запад”.

*Малко по-рано видяхме Христо Блажев, който биваше интервюиран от красива журналистка, тъй че очаквахме да е в добро настроение*

Тук всеки си хареса по нещо, като изключваме това, което беше решил, че иска да си купи от по-рано. Аз видях „Заклинателят” в превод на Любомир Николов, който просто няма как да не е титаничен, и веднага посегнах. Очаквах и останах приятно изненадан, когато Христо взе да ми обяснява за книгата и елегантния(думата, която търсим е съблазнителния) процес по съставяне на корицата. Изобщо, Христо и колективът са много земни и разбрани, всичко ще обяснят, ще разкритикуват, ще похвалят, когато трябва, но най-важното - ще ви оставят доволни и с усмивка. Сигурно и затова техният щанд беше сред най-посещаваните. Утре и в четвъртък пак сме там, дума да няма!

Преди да си тръгнем отново минахме през „Жанет45” и този път Милена ме забеляза от разстояние. Запознахме се лично(най-накрая)! Докато разглеждах и се чудех на „Непорочните самоубийства”, две момичета, които ме изпълниха отвсякъде, си купиха около 7-9 томчета с литература, Мила ги помоли за снимка с книгите, а тя самата сияеше. Успях да побъбря и с нея, като накрая си взех „Възвишение” на Милен Русков, която ми беше силно препоръчана, а спечелих и една дума, че ще имам на заем „Непорочните самоубийства”.

Първият ден беше неповторим. Габи разби конкуренцията, като си беше купила много повече книги, отколкото можеше да носи(ако искате вярвайте – две пълни чанти от „Жанет45” и още една със смесено съдържание). Аз се ограничих с три бройки, но смятам прогресивно да ги увеличавам през идните дни.

Единствено ме е яд, че с още много книжни маниаци, които уважавам и искам да познавам лично, все още не съм успял да разменя дума(или поне не достатъчно – гледам към колегите си), но затова имам още цели два дни.

*На всички, които тепърва смятат да посетят Панаира, искрено ще препоръчам Книговодителя на "Книголандия".