петък, 18 януари 2013 г.

"14 мистерии" - Стивън Кинг

Захванах се с този сборник след като изгледах филма „1408”, който не беше никак лош. Разбрах, че продукцията е заснета по едноименния разказ, дело на Стивън Кинг, и реших, че е време за нещо ново от стария любим писател. Намерих си сборника, наименуван „14 мистерии” и отначало се зарадвах, че ми предстоят близо 600 страници мрачни, зловещи и ужасяващи истории. Съвсем скоро обаче, се оказа, че историите са скучни, прекалено описателни, а някои направо непоносими. На места спирах, реех празен поглед из стаята и си мислех: Защо, по дяволите, продължавам?

Слабо! Показателно е, че за да прочета всичко ми бе нужно месец и половина време. Не пледирам, че чета бързо, но не обичам да протакам с дадена книга повече от пет дни, най-много седмица. Всячески търсех нещо, за което да се хвана и да кажа, че сборникът не е пълна скръб. Не можех да понеса, че един от любимите ми автори е на път да ме предаде. Защото в случая наистина се чувствах предаден.

Както сам Кинг споделя в увода, тези разкази не са били планирани за издаване, били са самостоятелни и са представлявали по-скоро отделни упражнения по писане, отколкото нещо друго. Затова и преди всяка история има резюмета, съпътствани от кратки мисли на автора, разказващи ситуацията в която му е дошла идея за написването. 

Основният проблем е, че различните сюжети са лишени от действие. Толкова сух и изпит разказ, където изобилстват моментите, когато от няколко поредни страници преливат описания на несъстоятелни неща, за да се добереш със сетни сили и замираща надежда до самия край, където не те очаква нищо... 
*Чувството, което се ражда у читателя тогава, сигурно е много близко до това да ти зашлевят здрав шамар и да ти кажат да се гръмнеш.

(Донякъде) Харесах „1408” и „Да се возиш на вагончето на смъртта”, но те в никакъв случай не са достатъчно добри, за да кажа, че си заслужава да минете през първите 500 страници, за да стигнете до тях. Надявам се никой друг никога да не попадне на тази книга, защото тя е болезнено разочарование. В огромното творчество на Кинг има толкова добри разкази и романи, които са очарователни по свой извратен начин, че ви моля(да, не ви препоръчвам, а ви моля) да подминете тази книга и да си изберете нещо друго.


Колкото и да не ми хареса, няма как да не споделя и много позитивното ревю на Бран

1 коментар: