вторник, 11 декември 2012 г.

"Аз съм легенда" - Ричард Матисън


От името на статията сигурно някои от вас са си представили Уил Смит и вярното му куче - красивата немска овчарка, на чиято смърт всички сме отдали значимата почит, кой в сълзи, кой в смирено мълчание. Няма лошо, но сега ви моля да забравите за филма. Както винаги по холивудски историята е ужасно преиначена и веднъж изчели романа, неминуемо ще се подразните от реализирането му на голям екран.

Светът е покосен от епидемия, която превръща всички хора в чудовища, бродещи по улиците през нощта. Единственият оцелял се казва Робърт Невил, който не е никакъв badass. Не е лекуващ лекар, нито бивш военен, който има докторантура по всички познати ни науки, липсва му и безкрайният резерв от олово. Той е самата дефиниция за обикновен човек, но е поставен във възможно най-необикновената и антихуманна ситуация. Затова и авторът не пропуска всеки удобен момент, за да ни направи съпричастни към самотата и терзанията на героя си.

Истината е, че това, което най-много впечатлява и което ме накара да поглъщам редовете един след друг бяха вампирите. Пустата ми привързаност към стереотипа за страховитите вампири, които не са сексуално привлечени от млади момичета, а искат да изпият кръвта им, така и не ми позволи да харесам тоновете тийн-вампирски истории. Ричард Матисън дава една съвсем иновативна представа за зъбатите, която ще ви отвори ума за много размисъл и макар отначало чудовищата малко да напомнят на зомбита, в последствие нещата се изясняват. Обещавам!

Защо обонянието им не издържа на чесън? Kаква е причината да се страхуват от кръстове(и защо някои вампири нямат проблем с тях), какъв е проблемът им с огледалата и прочие въпроси. Всичко това е разгледано от една по-научна гледна точка, представена в мислите на Робърт Невил.

Позитивното и надеждата в романа са сведени до минимум. Ще рече да се случи нещо приятно и в следващата глава пак ще ти се свие сърцето, ще трепнеш в уплах или ще затаиш дъх, докато прелистваш страниците в очакване.

Ричард Матисън е постигнал много в тази малка по обем книга. Толкова много, че ми се струва непостижимо за голяма част от днешните писатели на фентъзи и фантастика, които в повечето случаи разтягат ли, разтягат тонове локуми, без да казват нищо съществено.

Ако и вие като мен, се дразните на „новите” вампири – светещи, нежни и живеещи с фиксидеята да се уредят за малко любов „по тинейджърски”, то бързо си намерете книгата. За мен изложението беше толкова силно, че ме накара да премисля мечтите си за евентуален „Зомби-апокалипсис”.

*Препоръчвам да потърсите изданието на „Библиотека Фантастика”, заради невероятния предговор(„Дисекция на едно познато чудовище”) на Любомир Найденов.

Ревю при Книгоман

Няма коментари:

Публикуване на коментар