От
името на статията сигурно някои от вас са си представили Уил Смит и вярното му
куче - красивата немска овчарка, на чиято смърт всички сме отдали значимата
почит, кой в сълзи, кой в смирено мълчание. Няма лошо, но сега ви моля да
забравите за филма. Както винаги по холивудски историята е ужасно преиначена и
веднъж изчели романа, неминуемо ще се подразните от реализирането му на голям
екран.
Светът
е покосен от епидемия, която превръща всички хора в чудовища, бродещи по
улиците през нощта. Единственият оцелял се казва Робърт Невил, който не е
никакъв badass. Не
е лекуващ лекар, нито бивш военен, който има докторантура по всички познати ни
науки, липсва му и безкрайният резерв от олово. Той е самата дефиниция за
обикновен човек, но е поставен във възможно най-необикновената и антихуманна
ситуация. Затова и авторът не пропуска всеки удобен момент, за да ни направи
съпричастни към самотата и терзанията на героя си.
Истината
е, че това, което най-много впечатлява и което ме накара да поглъщам редовете
един след друг бяха вампирите. Пустата ми привързаност към стереотипа за страховитите вампири, които не са сексуално привлечени от млади момичета, а искат да изпият
кръвта им, така и не ми позволи да харесам тоновете тийн-вампирски истории. Ричард
Матисън дава една съвсем иновативна представа за зъбатите, която ще ви отвори ума
за много размисъл и макар отначало чудовищата малко да напомнят на зомбита, в
последствие нещата се изясняват. Обещавам!
Защо
обонянието им не издържа на чесън?
Kаква
е причината да се страхуват от кръстове(и защо някои вампири нямат проблем с
тях), какъв е проблемът им с огледалата и прочие въпроси. Всичко това е
разгледано от една по-научна гледна точка, представена в мислите на Робърт
Невил.
Позитивното и надеждата в романа са сведени до минимум. Ще рече да се случи нещо приятно и в следващата
глава пак ще ти се свие сърцето, ще трепнеш в уплах или ще затаиш дъх, докато
прелистваш страниците в очакване.
Ричард
Матисън е постигнал много в тази малка по обем книга. Толкова много, че ми се струва
непостижимо за голяма част от днешните писатели на фентъзи и фантастика, които в
повечето случаи разтягат ли, разтягат тонове локуми, без да казват нищо
съществено.
Ако
и вие като мен, се дразните на „новите” вампири – светещи, нежни и живеещи с фиксидеята да се уредят за малко любов „по тинейджърски”, то бързо си намерете
книгата. За мен изложението беше толкова силно, че ме накара да премисля мечтите си за евентуален „Зомби-апокалипсис”.
*Препоръчвам да потърсите изданието
на „Библиотека Фантастика”, заради невероятния предговор(„Дисекция на едно
познато чудовище”) на Любомир Найденов.
Ревю при Книгоман
Няма коментари:
Публикуване на коментар