събота, 15 декември 2012 г.

"Колорадеца" - Стивън Кинг


В „Колорадеца” ще откриете една мистерия, точно такава, каквато е по дефиниция - неразрешима, интригуваща, с много въпроси и почти нито един сигурен отговор.

Основните герои са трима - млада журналистка, която работи във вестника на двама интелигентни и малко чалнати възрастни мъже. Разказът за една забулена в тайни смърт е представен в ретроспекция. Диалогът на двамата старци предава историята, като те взаимно се прекъсват на места, допълват се, понякога спорят, а понякога разчитат на младата си събеседничка, Стефани, да се досеща и сама да допълва действието.

Мистерията се ражда преди години покрай смъртта на неизвестен млад мъж, който една  пролетна вечер се задавил на плажа с храната си, а на сутринта го намерили мъртъв и посинял. Какъв е бил този човек и какво е правил късно вечерта на плажа? Откъде е дошъл и какво е търсел в Мейн? Защо е решил да се нахрани, облегнат на кошче за смет? Дали се е самоубил или пък цялата работа е била бездънна конспирация? На някои от въпросите ще се намери отговор, но много от тях остават отворени за размисъл и тук идва мястото на собствените ви представа и въображение. Това е и различното в тази книга, което ме спечели.

Кинг за пореден път ще ви направи свидетели на нещо ново, уникално само по себе си. Ще ви накара да се чудите и да предсказвате как ще завърши всичко, но както винаги се случва, опитите ви ще са грубо захвърлени в някой ъгъл, когато изчетете и последните редове.

Като обобщение искам да кажа, че книгата е по-скоро опит за нещо различно. Би се харесала на закоравелите фенове на Краля или поне на тези, които харесват трилъри, защото просто не е това, което Кинг прави най-добре. Със сигурност не е от добрите възможности, с които да навлезете в огромното му творчество, макар да се чете за броени часове и на един дъх.

Няма коментари:

Публикуване на коментар