В „Колорадеца” ще
откриете една мистерия, точно такава, каквато е по дефиниция - неразрешима,
интригуваща, с много въпроси и почти нито един сигурен отговор.
Основните герои са трима - млада журналистка, която работи във вестника на
двама интелигентни и малко чалнати възрастни мъже. Разказът за една забулена
в тайни смърт е представен в ретроспекция. Диалогът на двамата старци предава
историята, като те взаимно се прекъсват на места, допълват се, понякога спорят,
а понякога разчитат на младата си събеседничка, Стефани, да се досеща и сама да
допълва действието.
Мистерията се
ражда преди години покрай смъртта на неизвестен млад мъж, който една пролетна вечер се задавил на плажа с храната
си, а на сутринта го намерили мъртъв и посинял. Какъв е бил този човек и какво
е правил късно вечерта на плажа? Откъде е дошъл и какво е търсел в Мейн? Защо е
решил да се нахрани, облегнат на кошче за смет? Дали се е самоубил или пък
цялата работа е била бездънна конспирация? На някои от въпросите ще се намери
отговор, но много от тях остават отворени за размисъл и тук идва мястото на
собствените ви представа и въображение. Това е и различното в тази книга, което ме спечели.
Кинг за пореден път ще
ви направи свидетели на нещо ново, уникално само по себе си. Ще ви накара да се
чудите и да предсказвате как ще завърши всичко, но както винаги се случва,
опитите ви ще са грубо захвърлени в някой ъгъл, когато изчетете и последните
редове.
Като обобщение искам да
кажа, че книгата е по-скоро опит за нещо различно. Би се харесала на закоравелите фенове на Краля или поне на тези, които харесват трилъри,
защото просто не е това, което Кинг прави най-добре. Със сигурност не е от
добрите възможности, с които да навлезете в огромното му творчество, макар да
се чете за броени часове и на един дъх.
Ревю в "Литературата днес"
Няма коментари:
Публикуване на коментар