събота, 22 декември 2012 г.

"Книга за гробището" - Нийл Геймън


Дълго време се чудех коя да е първата книга, която да ме „запознае” с Нийл Геймън и незнайно защо все отлагах избора. Един ми предлагаше „Момчетата на Ананси”, друг „Американски богове”, трети ме подмамваше с малкия размер на „Звезден прах”, но както се случва винаги, когато имам толкова много възможности, аз търся нещо друго, което сам съм си открил. По абсолютна случайност попаднах на кратката „Книга за гробището” и смятам, че беше напълно в реда на нещата да ме привлече, най-малкото с името и корицата си.

И така, представям ви Никой Оуенс. Малкото момче, което живее и расте щастливо в градското гробище. Отгледан от любящи родители, които освен че са изключително вежливи и почтени, са и съвсем мъртви. И то от няколкостотин години, както и всички останали в гробището.

Подобно на всеки подрастващ, Никой редовно върши неща, които са му забранени. Впуска се в лудории, често пъти опасни за самия него, излиза от гробището, без да е предупредил никого, случва се и да говори с непознати, макар притеснен да си спомня изричните предупреждения на Мама и Татко в това отношение. Но вродената му страст към приключения го довежда и до запознанството му с една малка вещица, която се оказва истински непукист и чийто последвали появи в историята са страхотно забавни.

Духовете, които бродят из гробището, внасят любопитен нюанс в сюжета, като често пъти влизат в спорове или кратковременни съглашения с нашия герой, разказват му за живота и смъртта си, дават му шантави съвети, а той, от своя страна, се грижи надгробните камъни и криптите им да са винаги чисти и пригодни за обитаване.

Наставникът на момчето, който ще го научи да използва „Свободата на гробището”, се казва Сайлъс и бързо се превърна в мой любим персонаж. Строг, взискателен и неразгадаем, той винаги действа по свое усмотрение и редовно се появява в точното време там, където е нужен.

*Любим цитат, който в голяма степен описва този герой:
„Можеш да прегърнеш Сайлъс толкова, колкото и лунен лъч – не защото е безплътен, а защото не е редно. Има два вида хора – такива, които можеш да прегърнеш, и Сайлъс.”

Разбира се, за да се получи добра история няма как всичко да е толкова идилично и спокойно. Тук идва мястото да споменем главния злодей – Някойси Джак. Той е част от таен орден, членовете на който наричат себе си Братството на Валетата. Те се занимават с древното познание, още наричано вълшебство. Но с един специален вид вълшебство, такъв, който вземат от смъртта(„Нещо напуска този свят, друго идва на негово място.”).

Геймън е замесил елементите на приказката и страховитото, за да се получи един много свеж и щур продукт, който е чудесен избор, ако искате да си дадете малко мира от дебелите томове и ученето за сесията. Препоръчвам да се изконсумира наведнъж, за предпочитане в някой мъглив ден.


Ревю при Ламота
Бранимир в DarkCorner
Едно при TANSTAAFL
Ревюто на Необмислени желания
Мила в АзЧета

1 коментар: