сряда, 5 декември 2012 г.

Панаир на книгата - ден втори


Започвам с това, че денят беше изморителен, но в пъти по-прекрасен и си заслужаваше всяка разменена дума. Ако имам възможност да живея все под подобно натоварване и с такива хора, то съм склонен да вложа всичко от себе си. Това се опитах да направя и днес.
Започнахме отново само с обикаляне по различните щандове.
Тези дребосъци срещнахме още в началото и няма нужда да ви описвам колко сладурски четяха и си обсъждаха по техния неповторим детски начин.

ИнфоДар бяха пуснали своя „Нов патрул”, който, според наблюденията ми, събра доста любители на фантастиката. Освен книгите им, обаче, хората бяха привлечени и от усмихнатия колектив – едни от малкото, които не успях да разпитам днес, но със сигурност утре съм там!
*ИнфоДар, моля ви, не продавайте всичките си ценни бройки, защото наистина се надявам скоро и на мен да ми остане време за Лукяненко!
Нещо важно, което не знам как съм пропуснал вчера, е това, че „Хеликон” продават eКниги и електронни четци. Няма как да не ме радва подобна идея от тяхна страна, особено като се има предвид, че да си намериш Киндъл, пък и друг четец, се оказа нелесна задача. А устройствата са и значително намалени, което също е похвално.
Когато стигнахме до „АртЛайн” се подадохме на изкушението с „Часът на чудовището”. Макар да беше в списъка ми с книги, които мислех да си взема утре(третият ден на Панаира), просто не се сдържах, когато всички започнаха да подават по една бройка и да вадят портфейли. Страхотно усещане си беше това синхронизирано купуване, а момчето зад щанда подаваше една по една книгите на колежката си с думите:
-          -    Още едно чудовище…. Ха! Още едно чудовище.
После измъкнахме и малко разкази за „кухнята” на АртЛайн и трябва да си кажа, че тази комбинация от млади, амбициозни и креативни хора, е много показателна за развитието на литературата и четенето в България.
***Те предлагат преведена манга, която има и стандартното за Япония оформление – чете се отляво надясно. Ако това не е авангардна и смела постъпка, то не знам каква да я нарека. Дано начинанието им успее, защото това ще е само още един пример, че книгоиздаване в България има и то не какво да е.
Побързахме да завием край щанда на Егмонт, където видях шапката с надпис „Хари Потър” и потупвайки Тони по рамото, казах, по-скоро шеговито, отколкото на сериозно:
-         -    Дали ще ми дадат шапка, защото съм препрочитал книгите няколко пъти и понеже съм луд фен.
И явно фенщината се забелязва или просто аз приличам на малчуган, защото младата и приветлива дама на щанда ме повика и ми подаде една шапка, при което аз малко невярващо я поех и се ухилих широко. Благодарих, а сега ще благодаря отново. 

Това ще си остане като един щастлив спомен за днешния ден и за Панаира изобщо.
Милена ни предложи да отидем до Екслибрис, където се запознахме с Нора. Тя се оказа много готин човек, отговаряше подробно на питанията ни, като ни разказа за издателството, благодарение на което в България си имаме „Игрите на глада”. Силно препоръчвам техния щанд, а аз вече търся къде да си продам някой от органите, че да си купя трилогията.
От „Ибис” си взех „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”, като имах удоволствието да се запозная с автора и да получа автограф. Подхождам със смесени чувства към книгата, защото Кинг е в личния ми „топ 3” на най-любими автори и съм сигурен, че ще съм много критичен към сборника. Все пак вярвам, че българският писател няма да ме разочарова.
Естествено, спряхме се на „Жанет45” и Милена, която не пропусна да ме зарадва с "Непорочните самоубийства”. Този щанд за пореден път беше един от най-посещаваните, което не е никаква изненада, като се вземат предвид  грижите, които полагат за книгите си.
„Изток-Запад” отново разопаковаха новите кашони и бройки с максимални темпове, защото доминираха отвсякъде, особено с присъствието на Христо Блажев, който неуморно продаваше книга след книга и с когото се надявам утре да успея да побъбря, когато отида да си купя „Вампирът Лестат”.
Вечерта завърши с актьорите от НАТФИЗ, чиято кратка, но семпла постановка ме разсмя до сълзи, а вмъкнатата тънка нишка против насилието над животните, беше отлична хрумка. Това представяне разнообрази страхотно програмата и определено беше едно от нещата, които си заслужават да се гледат.
Макар вечерта официално да приключи с постановката, сърце не ми даде да пропусна моите фаворити, когато минавахме до щанда им.
Обещавам да се пробвам за по-добра снимка утре.

Става въпрос за MBG Books. Тези хора са…. наистина нямам думи да опиша с какво удоволствие говорих с тях. С такава искрена страст ми разказаха за идеята и стремежите на издателството, за целия процес на избиране и издаване на дадена книга, за желанието, с което правят всичкото това фентъзи възможно, че ми идваше да започна да ги прегръщам всички наред. Като слушах разказващия, с когото задължително трябва да си разменим и имената, сякаш слушах собствените си мисли, които се разлистват, започна ли да си представям книгоиздаването и мечтите ми, свързани с него. MBG Books издават фентъзи, защото това е, което обичат да правят, а не защото ще направят милиони от него, нито пък, защото се стремят да станат издателство номер 1 в страната.
Към такава философия трябва да се стремим всички, ако искаме да направим културата и Книгата мейнстрийм. Защото всички обичат да четат, просто тези, които не са опитвали, още не го знаят. А има ли по-добър начин да им покажем магията на литературата, от споделянето на мнения, обсъждането на теми и издаването на книги с много обич, която да съпътства процеса? Това е, което аз виждам в Панаира на книгата. Радвам се на всички, които обикалят щандовете, питат, интересуват се и купуват, а после се прибират вкъщи, за да четат. Затова и всичките тези усмивки, които споменавам непрестанно, са толкова искрени и сияйни. 

4 коментара:

  1. Едно от най-добрите публикации за книжния панаир от доста години насам. Браво!!!

    ОтговорИзтриване
  2. "Игрите" цялата е по-малко от 50 лв, недей да прибързваш с органите :). В нета съм срещала обяви за продажба на книгите на 60% от коричната цена, може да потърсиш. Ако все още не си я чел, прочети я, преди и втория филм да е излязъл :).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз и първия не съм гледал, защото имам практика да чета книгите, пък евентуално, ако изрично са ми препоръчали, да гледам и филма. Но благодаря за съвета! Със сигурност ще го последвам (:

      Изтриване