Едно
от любимите ми занимания, докато растях и не бях навън, за да правя пакости и
проблеми на възрастните, бяха книгите-игри. За добро или за лошо, последната
такава, която си спомням, изиграх, когато бях на 11 и в паметта ми бе останала
само бегла представа за цялата концепция. Ще
се опитам да предам част от неподправеното удоволствие, което дойде заедно със сборника в ръцете ми.
Авантюристи,
обувайте си спортните обувки, за да се чувстват краката ви удобно и да ви
слушат, в случай на нужда от бягство, изтъркайте ръждата от старите ризници,
наточете умовете си, пригответе колчаните със стрели и се впускайте в своето Призвание.
„Зомбокалипсис”
е първата от трите истории, в които ще вземете участие. С избухването на т.
нар. маймунски грип по целия свят, болестта отнема животите на милиони хора и когато всичко се е нормализирало и пандемията е укротена, идва
наш ред да влезем..... в мола. Заровил глава в
книжарницата, в търсене на ново четиво, нашият персонаж, герой по неволя, се стряска, когато от киносалона изскачат двама побелели
от ужас мъже. Оттук насетне е наш ред да
вземаме решенията. Попълваме набързо тест с четири въпроса, за да
установим своя пол и физически характеристики, от които в голяма степен зависи
какви действия ще можем да предприемаме и как ще се разгърне разказът.
Отначало
опитах да съм badass,
но играта свърши, когато зомбитата ме бутнаха от третия етаж и безславно се
размазах на студения под. Следващият ми опит бе да се превъплътя в малко
момиченце, чиято баба имаше бастун(от фундаментално значение на определено място) и
накрая влязох в кожата на изкъпана във фон дьо тен кифла. Тук попарените от
вируса ме настигнаха, защото бях прекалено бавнА на високите си токчета и напомпаните
ми гърди ограничаваха видимостта.
Точно
„Зомбокалипсис” ми стана любима от трите, защото Ал Торо като че не се е взел
прекалено на сериозно и имаше изобилие от забавни моменти, тук-там мръснишки
или расистки подхвърляния, но съвсем чистосърдечни и безобидни. Кратка е, определено не е
дълбока, но е приятна и със сигурност ще ви усмихне.
В
„Зарево над кораба” на Питър Вейл и Нол Келдън, влизаме в доспехите на българския
син на болярин – Ахрин. Тази игра е най-дълга от трите и по мои наблюдения
имаме възможността да я изиграем като се хвърляме от битка в битка, където в
повечето случаи зарове и късмет решават съдбата ни, а другият вариант, който на
мен ми допадна доста повече, е вземане на удачни решения, криене из малките
къщи и тесните улици на обсадения град, прескачане от сянка в сянка и търсене
на най-ефикасен начин за бягство.
"Падението
на Мрак” започва с лек и приятен привкус на фентъзи, лъхащ от увода, като посредством се озоваваме в средата на заговор, който е на път да
погуби кралство Мрак. Тук факторът време е по-важен, отколкото в предните две
приключения, защото често пъти в текста ще е изрично оказано да намалите
своето. Харесах множеството странични куестове и възможността да помагаш(или
нарочно да пропускаш) на случайни хора в нужда, като така, в зависимост от
задачата си получаваш бонуси или губиш точки чест, предмети от инвентара или
време. Определено този фактор вдига изживяването и трудността на играта на
по-високо ниво, пък и остава усещането, че историята е дълбока и развита.
За
да сумирам, ще кажа, че всяка от игрите има завършек, но авторите са си оставили и нишки за продължения, което е гаранция за поне още един сборник. Книгите-игри са вид
забавление, много подходящо за подрастващите, пък и изобщо за хора на всякаква възраст, които просто имат нужда да се разтварят от рутината на седмицата, включваща доза учене и много работа.
*Няколко думи и за оформлението:
1) Отлично впечатление ми направи редът, в който са подредени книгите – от най-леката към по-сериозните.
2) Корицата ме
развесели с шаренията си и със сградата на НДК, перчеща се на заден план.
3) За онези от
вас, които тепърва ще играят книга-игра, нека не ви обърква фактът,
че страниците не са номерирани. Постоянното прескачане от лист на лист, за да
следите епизодите на които сте изпратени, напълно обезсмисля поставянето на други
цифри където и да било.
**Специални
благодарности към "БГ Книга" за предоставения сборник и възможността да пиша едно от първите ревюта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар