понеделник, 28 януари 2013 г.

"Краткият чуден живот на Оскар Уао" - Джуно Диас

„Краткият чуден живот на Оскар Уао” съвсем не е книга само за краткия чуден живот на Оскар Уао. Основната сюжетна линия, която тече по страниците, разказва историята на Оскаровия род, докато множеството описателни бележки под линия представят съществуването на цял един народ, живял под диктаторския бич на Рафаел Леонидас Трухильо Молина*.

Не се подвеждайте по осемте(коя от коя по-красиви) корици на книгата, защото съдържанието е пълно с непоносими истини и гадни извращения, към които няма как да останете безразлични. Пригответе се за литри жлъчка, която ще се излее върху вас.

Представете си, че живеете във времена, където за всички тийнейджъри, каквито сте и самите вие, основен приоритет е чукането. Каквото и да правите, където и да ходите, какъвто и да сте, важно е да се чукате с другия пол, защото иначе се превръщате в особняци. Превръщате се в Оскар. А той е дебел доминиканец, обсебен от фантастичните литературни жанрове и с непоправим афинитет към красивите жени. Болезнено противоречиво е, но това е неговото фуку**. Колкото безнадеждна е манията му към „Властелинът на пръстените”, „Дюн”, „Стар Трек” и „Акира”, толкова зашеметяващ е и стремежът му да не остане девствен. Защото светът не познава доминиканец, който да е умрял без да е топнал чушката. Дебелакът се хвърля от мадама на мадама, влюбва се по десет пъти месечно, но все пак не говорим за Дон Жуан или Джакомо Казанова, не, пичове, дори не става дума за истинска свалка. Той просто се придвижва към момичетата, които неминуемо се отвращават още щом го видят, и започва да им говори за ролевите игри, за тази неотлъчна част от живота му. И как само им говори – по маниера на любимите си герои от литературата. Фамилиарничи, високопарничи, словоохотлеви и разбира се, задължително ги отблъсква със своята вродена нескопосаност.

И макар образът на главния герой да е прелюбопитен, романът съвсем не се изчерпва с него. Санто Доминго по времето на Трухильо е земното превъплъщение на ада. Хората нямат право на мнение, ако то се различава от това на Шефа, който пък е тъмнокожата версия на Хитлер. Както авторът сам споменава, трудно е да преувеличим, когато говорим за кръвопролитията, мръсотиите и ужасите, които тиранинът оставя зад себе си на Доминиканската република. Често се случва да прочетем набързо разказана история за нечовешки измъчвани и брутално убити клетници, посмели да объркат името на някой далечен роднина на Неуспелия крадец на добитък.

Една наистина чудна книга. Но не чудесна, а просто различна от почти всичко, което съм чел. Препоръчвам я горещо, защото е оригинална и плашеща в антихуманното общество, което пресъздава. Захванете ли се с нея обаче, пригответе си и лейкопласт, защото тя несъмнено ще ви захапе, може би ще ви пусне и мъничко кръв. 

*За тези, които са пропуснали задължителните две секунди доминиканска история: Трухильо, един от най-мракобесните диктатори на двайсети век, управлява Доминиканската република в периода 1930-1961 година с безмилостна и безскрупулна жестокост. Разплут, садистичен мулат със свински очички, който избелва кожата си, носи обувки с дебели подметки и си пада по вехтории от времето на Наполеон, той (известен още с прозвищата Шефа, Неуспелия крадец на добитък и Плямпалото) постепенно овладява почти всички аспекти на политическия, културния, обществения и икономическия живот.

**В общ смисъл "фуку американус", накратко "фуку", е проклятие или зла орис, но се употребява най-вече като "проклятието и злата орис на Новия свят".


Ревюто на Мила в "АзЧета"
Христо Блажев в "Книголандия"
Интервю с Манол Пейков за процеса около издаването на книгата



Няма коментари:

Публикуване на коментар